Амфитеатър на Марцианопол - Девня

След края на Втората дакийска война през 106 година, Марк Улпий Траян, управлявал от 98 до 117 година, основава Марцианопол в близост до девненските извори, на мястото на древно тракийско селище. Смята се, че името на града идва от сестрата на императора, Марция. Намерени в Рим надписи на преторианци сочат, че градът е носил и фамилното име Улпий, като се наричал Ulpia Marcianopolis. Още от самото си създаване той се превърна в ключов стратегически пункт. До периода 187-193 година Марцианопол бе част от провинция Тракия, чиято столица бе Philipopolis (днешен Пловдив), а след това влезе в състава на провинция Долна Мизия със столица Tomis (днес Констанца, Румъния). Най-голям икономически и културен възход градът достигна при управлението на династията на Северите (193-235), когато започна да сече и собствени бронзови монети. През втората половина на III век Марцианопол претърпява многократни нападения от готи и други варварски племена, но след всяко от тях е възстановяван. Когато император Диоклециан (284-305) проведе реформа и раздели провинциите, Марцианопол бе обявен за столица на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda). Тази провинция бе една от шестте в диоцеза Тракия, който от своя страна влизаше в състава на Източната префектура. През IV век значението на града се увеличи за сметка на Одесос (дн. Варна), тъй като той бе укрепен център на най-краткия път, водещ от река Дунав до новата столица Константинопол. В края на VI и началото на VII век нашествията на авари и славяни не пропусната Марцианопол. При аварските атаки през 614-615 година градът бе окончателно разрушен и изоставен. За последен път неговото име се споменава от Теофилакт Симоката през 596 година във връзка със славянски набези по времето на император Маврикий (582-602). След идването на славяните и създаването на Българската държава, Марцианопол вече не съществува и не се споменава никъде, освен в Епархийските списъци като седалище на митрополит. Вероятно, когато славяните се заселили трайно в тези земи през VII век, селището получило ново име – Девина. Предполага се, че това име има индоевропейски корен и произлиза от предримското тракийско наименование на Девинска река – "девина", което означава извор, поток или течение. Наличието на селище с името Девина през Средновековието е потвърдено от множество писмени източници, където то се споменава в различни форми. Тези писмени сведения на средновековни автори са потвърдени и от археологически разкопки. В очертанията на римския амфитеатър, на ниво по-високо от основите му, са открити останки от малка раннобългарска крепост. Изграждането на това укрепление се свързва с крепостното строителство на хан Омуртаг (816-831). Установено е също, че през X или началото на XI век крепостта е била разширена в северна посока. След като България попада под османска власт в края на XIV век, крепостта е разрушена и изоставена, а селището е преместено на запад, върху гребена на Провадийското плато.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви